С края на сезона градинските задължения постепенно намаляват и ни очаква зимна почивка. Преди обаче да си го позволим, остава да свършим и последната, предзимна работа в градината. Една от най-важните задачи, които ни очакват в този момент, е да подготвим зеленчуковите масиви за зимата.
Почистване на зеленчуковата градина
Работата трябва да започне с почистване на лехите от остатъците след прибиране на реколтата (фрагменти от издънки, останки от корени, паднали листа), които са основното място за зимуване на патогени и вредители.Ако органичният материал, събран от кръпките, е здрав, можем веднага да го изхвърлим в компоста, в противен случай е по-добре да го заровим дълбоко на място, далеч от зеленчуковата градина, защото изгарянето им на много места в страната е забранено (само някои общини позволяват изгаряне на остатъци в оправдани случаи реколта).
Можете да компостирате остатъците след прибиране на реколтата, засегнати от малки петна, брашнеста мана, антракноза или септориоза по целина, тъй като патогените, причиняващи тези заболявания, обикновено умират при условията, преобладаващи в купчината компост (тогава е добре да напръскате допълнително купчина с 5% урея).
Има обаче болести, които компостирането не впечатлява, а патогените, които ги причиняват, могат да оцелеят както под земята, така и в компоста в продължение на няколко години. Ето защо, ако законът в нашия град допуска такава възможност, по-добре е да ги изгорим или да ги изхвърлим по друг начин, препоръчан от общината, за да не излагаме растенията си на инфекции през следващия сезон (такива болести включват напр.монилиоза, фитофтора, огнена болест, загиване на издънки).
Плеене на лехите
Следващото нещо е да почистите лехите от плевелите, особено от упоритите. Ако ръчното им премахване не е достатъчно, можете да използвате вила за тази цел, с помощта на която лесно можем да извадим корените и клоните на такива неприятни плевели като например пырей.
Наторяване на зеленчуковата градина преди зимата
След като сме почистили зеленчуковата градина от плевели и растителни остатъци, можем да започнем да я торим и окопаваме. Късната есен е най-доброто време за прилагане на органични торове в градината, особено под формата на зелени торове (напр. фий, фацелия, бакла, полски грах), оборски тор или компост.
Растенията, отглеждани за зелено торене, се изкопават заедно с почвата през късната есен и се оставят до пролетта, за да се разложат и обогатят почвата с хранителни вещества и органични вещества.
Ако използваме добре угнил компост, не го преравяме с почвата, а само го смесваме с горния слой с гребло.
Наторяване на зеленчуковата градина с оборски тор
И двата вида естествени торове могат да се използват за повечето зеленчуци, но не и за тор. Това е много по-концентрирана форма на тор, която не всички растения харесват.
Зеленчуковата градина се тори с оборски тор обикновено веднъж на 3-4 години (добре разложен и чист от патогени), през следващите сезони след прилагането му, като се планира отглеждането на други зеленчуци. И така:
- през първата година след оборския тор трябва да отглеждаме най-ненаситните зеленчуци, като кръстоцветни (включително бяло и червено зеле, броколи, карфиол, броколи), целина, лук, чесън, краставици и чушки.
- планирайте отглеждането на магданоз, цвекло и маруля през втората година,
- в трети и четвърти - моркови, боб, репички или боб.
След внасянето на оборския тор, той трябва да бъде прекопан с почвата възможно най-скоро, за да се ограничи загубата на хранителни вещества. При по-леките почви копаем по-дълбоко (около 20 см), а при тежките по-плитко (около 10-15 см).
Трябва ли да разровите земята преди зимата
Въпреки това си струва да запомните, че дори и да не прилагаме никакъв тор в зеленчуковата градина преди зимата, също си струва да копаем почвата дълбоко, оставяйки я в т.нар. "остра бразда" (без изравняване на повърхността с гребло и разбиване на буци пръст). Това обаче важи само за тежки и средно тежки почви, които благодарение на обработката и зимното замръзване стават по-пропускливи и проветриви, подобрява се бучковата им структура.
Дълбоко копаене, от друга страна, не се използва при леки почви (с изключение на торове за копаене, прилагани през есента), които така или иначе имат проблеми със задържането на влага и хранителни вещества.