Ирисите (ирисите) са популярни и харесвани цветя. Най-често обаче свързваме само един вид, т.е. брадат ирис. Тези растения обаче имат много повече видове и разновидности. Те се различават по цвят, размер и време на цъфтеж. Изследвайте света на ирисите.
Ириси от коренище и лук
Ирисите могат да бъдат разделени на две големи групи, в зависимост от това как изглеждат подземните им части. Това са коренищни ириси, които включват например популярните брадати ириси, както и сибирски и жълти ириси. Те образуват подземни, зърнохранителни коренища. Втората група са лукови ириси, като жилкови, холандски и бухарски ириси.
Ириси с цветя като дъга
Ирисите имат много видове, много от тях растат диви в Европа. Срещат се и в Полша (напр. жълт, безлистен, сибирски ирис), но са най-често срещани в средиземноморския регион. Думата "ирис" означава дъга на гръцки. Ирис е и името на гръцката богиня на този феномен. Това име се използва от древността. Както пише Диоскорид (гръко-римски лекар от 1-ви век сл. н. е.): „Ирис е наречен така поради приликата си с дъгата в небето.“
Всъщност цветята на различните сортове ириси блестят с цветове и дори единичните цветя рядко са ограничени до един цвят.Цветовете на перуниката имат шест венчелистчета, от които вътрешните три са повдигнати, а външните три са увиснали надолу. Именно увисналите често са разноцветни и покрити с различни шарки, въпреки че при някои разновидности са всички цветни.
Свойства и употреба на ирисите
В момента ирисите се свързват предимно с декоративни растения. Въпреки това ирисите имат доста богата история и интересна гама от приложения.
Ириси за производство на парфюми
Коренищата на ириса са били използвани за направата на парфюми още през 2100-1900 г. пр.н.е. в Крит. Намерени са останки от ирисово масло от този период. Информация за употребата на коренища от ирис също се появява в малко по-късни записи от микенските дворци на континенталната част на Гърция (ок. 1200 г. пр. н. е.). Парфюмите с ирис също бяха популярни, напр. в древна Гърция и Рим - пише за тях, например Теофраст и Плиний Стари.
Коренът на ириса трябва да бъде правилно обработен, за да получи своя аромат, който освен това е най-силен едва след няколко години.Коренищата на брадатите ириси, както и бледите ириси (Iris pallida) и Iris florentina се използват в парфюмерията. Миризмата напомня аромата на теменужки.
Понастоящем коренищата и цветовете на ириса се използват за оцветяване и ароматизиране на определени спиртни напитки (напр. джин Bombay Sapphire).
Козметични и лечебни свойства на ириса
Ирисовото масло се използва и в козметиката. Работи, между другото овлажнява, подхранва, против акне и избистря тена.Коренищата на някои ириси също са били използвани в медицината. Техните свойства са били оценени още в древността. Диоскорид ги препоръчва напр. за кашлица, сън, както и външно за лечение на язви и трудно зарастващи рани. В момента се използва билкова медицина жълт, брадат и блед ирис. Имат доста широк спектър на приложение – при заболявания на дихателната, храносмилателната, пикочно-половата, мускулно-ставната. Трябва обаче да внимавате и да не ги използвате сами, особено жълтата перуника, която е отровна в неподходящи дози.
Ириси в изкуството
Също така си струва да знаете, че популярната скаутска лилия и стилизираните лилии, които се появяват например в гербовете на френските крале (fleur-de-lis), изобщо не е задължително да са лилии, но представяне на ириси. Този знак се среща и в гербовете на полските градове, напр. Bielsko-Biała (по-точно - това е част от герба на Bielsko) и Nysa и няколко други.
Ирисите се появяват и като мотив в живописта, например Ван Гог, освен известните слънчогледи, не е рисувал по-лоши ириси (картина на тези цветя върху цветна леха е продадена през 1987 г. за 53,9 милиона долара).
Ириси за градината: ириси с жилки
Винените ириси (Iris reticulata) може да не са много впечатляващи, защото растат до 15-20 см височина, но самите цветя са сравнително големи. Тяхното голямо предимство е времето на цъфтеж - те цъфтят още през март, а понякога дори през февруари. Цветовете им изглеждат красиви - венчелистчетата са в различни нюанси на синьо или лилаво, а долните са украсени с контрастираща шарка, обикновено жълто-бяла, с почти черен рисунък.
Винените ириси принадлежат към луковите ириси. Засаждат се през есента (няма нужда да ги окопавате всяка година). Те трябва да имат пропусклива почва, за предпочитане хумус, която ще бъде влажна през пролетта (ако пролетта е суха, струва си да ги поливате). През лятото обаче почвата не трябва да е влажна, иначе луковиците загниват. Виреят добре както на слънце, така и на полусянка. Могат да се засаждат под широколистни дървета и храсти. Когато избледнеят, отрязваме цветето, но оставяме листата да изсъхнат.
Винените ириси могат да се отглеждат и в саксии. В началото на пролетта се продават вече цъфнали.
Данфорд Ирис
Подобен на ирисите с жилки е ирисът на Данфорд (Iris danfordiae). Той също е малък и цъфти през март, но има наситено жълти цветя с нежна шарка на долните венчелистчета. Освен това е луков ирис и изискванията му за култивиране са тези на ирис с жилки.
CC BY-SA 3.0 лиценз
Бухарски ириси
След това можем да очакваме цветовете на бухарските ириси (Iris bucharica), които цъфтят в края на април и май. Имат цветове с бели и жълти венчелистчета или само с жълти, с по-тъмно жилкуване. Листата им са доста широки и растат срещуположно по цялата дължина на стъблото. Те растат до приблизително 40 см височина.
Бухарските ириси трябва да имат слънце, както и плодородна и задължително пропусклива почва, за предпочитане с неутрална или леко алкална реакция. Това са ириси от лук, които са устойчиви на замръзване, но не понасят добре влажната почва през лятото и зимата. Те обичат леко влажна почва само през пролетта. Те могат да бъдат засадени например до самата стена на къщата, под стрехите на покрива, предпазвайки от директен дъжд (това е особено важно при по-тежка почва). Луковиците им се засаждат през есента, струва си да ги изкопаете и трансплантирате на всеки три години. Внимавайте да не повредите корените, които трябва да останат върху лука.
CC BY-SA 4.0 лиценз
Ниски ириси
Нисък ирис (Iris pumila) е хибриден вид, създаден между другото през от гръцки ирис (Iris attica) и брадат ирис. Ниска е, защото достига около 15-20 см. Прилича на миниатюрен брадат ирис. Цветовете му имат широки венчелистчета с различни цветове (жълти, сини, виолетови), често с по-тъмни жилки и характерна лента от косми на долните венчелистчета. Това е коренищен ирис, цъфти през април-май.
Късите ириси растат добре на слънце и лека сянка. Имат нужда от пропусклива почва, иначе нямат специални изисквания към нея. Те са напълно устойчиви на замръзване. Много са подходящи за алпинеум (както и други ниски видове).
CC BY-SA 4.0 лиценз
холандски ириси
Холандските ириси са група от хибридни сортове.Това са ириси от лук. Холандските ириси са средно големи - обикновено достигат около 40 см височина, но има и малко по-високи и по-ниски сортове. Техните цветя с тънки венчелистчета могат да бъдат едноцветни и многоцветни, както и с цветни петна. Най-често се срещат в нюанси на синьо, лилаво, жълто, бяло. Цъфтят през май и юни, понякога през юли.
Тези ириси, както и другите луковични, трябва да имат добре дренирана, сравнително плодородна почва. Цъфтят добре на слънчеви места, но и частично засенчени. Оставете листата да изсъхнат след цъфтежа. Те не са напълно устойчиви на замръзване и в по-студените райони си струва да ги покриете за зимата, например с халати. Засаждат се през есента.
Жълти ириси
Жълтата перуника (Iris pseudacorus) расте диво в Полша. Израства до 1 m височина и дава ярко жълти цветя с по-тъмни жилки по външните (свити надолу) венчелистчета.Жълтият ирис е Той е хигрофит, което означава, че обича водата. В природата често расте край езера, водни течения, канавки и други влажни зони. В градината си струва да го използвате за засаждане на езера. Трябва да има мокра земя. Освен това расте еднакво добре както на слънце, така и на лека сянка. Цъфти от май до юли (в зависимост от условията).
Брадати ириси
Брадатият ирис, известен също като немски Iris germanica, е най-впечатляващият и популярен от ирисите. Това е естествена кръстоска на няколко вида, растящи в средиземноморския басейн (създадени в далечни времена), като са отгледани много декоративни сортове, различаващи се по размер и цвят на цветята.
Назъбените ириси растат от 80 до около 120 см височина.Цветовете им са големи и с широки венчелистчета, в различни цветове, нюанси и техните комбинации. Много често те са двуцветни, а също и щриховани или раирани, с видима рисунка на нерви и др.Венчелистчетата могат да имат вълнообразни ръбове. Характерна особеност е т.нар брада, т.е. ивица от къси косми, обикновено жълти, израстващи от основата на външните венчелистчета. Много разновидности имат приятна миризма.
Брадатите ириси са коренища. Обичат плодородна и хумусна почва, която трябва да е пропусклива, защото коренищата им лесно загниват. Много е важно да ги засадите възможно най-плитко, иначе няма да цъфтят. Те обичат слънцето, но най-добре е то да е разсеяно и почвата да е влажна (но не мокра!), така че ако не вали е необходимо да се поливат. На всеки няколко години си струва да ги пресаждате, защото те растат и спират да цъфтят, когато станат по-плътни. Брадатите ириси цъфтят през май и юни, понякога през юли.
сибирски ириси
Сибирските ириси (Iris sibrica) също принадлежат към диворастящите растения в Полша (те са под защита). Те са доста високи (до 120 см), но имат строен хабитус. Цветовете им най-често са наситено сини, с пъстра шарка по външните венчелистчета.Въпреки това, сортове с цветя в нюанси на лилаво и бяло, както и двойни и многолистни цветя също са отгледани.
Листата на сибирските ириси са дълги и тесни, образувайки хубави бучки, които могат да наподобяват туфа трева. В зависимост от сорта сибирските ириси цъфтят от май/юни до юли/август.
Сибирските ириси са коренища. Те обичат влажна почва, но не толкова влажна, колкото жълтите ириси. Когато не вали, те трябва да се поливат. Те могат да растат на слънце или на частична сянка, за предпочитане в плодородна, хумусна почва.
