Една от най -важните задачи преди пролетното засаждане и сеитба е правилната подготовка на почвата. След есенно -зимния период растенията изразходват много хранителни вещества или ги измиват
почвата, следователно те трябва да бъдат попълнени преди новия вегетационен период.
За тази цел използваме органични торове, които трябва да бъдат основа за торене, и ги допълваме с подходящи изкуствени торове. Въпреки това, така че растенията да имат
ползите от такова хранене трябва да се извършват внимателно и правилно.
Оценка на хранителните нужди на растенията
Преди да изберете правилния тор, най -добре би било да направите химичен анализ на почвата, за да проверите нейния състав. Ако обаче нямаме такава възможност, трябва да разчитаме на хранителните изисквания на видовете, които възнамеряваме да отглеждаме, и на вида и количеството използвани торове досега. Най -трудната част ще бъде решаването на това, което липсва в почвата в началото на пролетта, защото тогава това не може да се заключи от наблюденията на растенията. Затова през този период е най-добре да се използват многокомпонентни торове, които съдържат, освен основните елементи, и редица микроелементи като бор, желязо, мед или цинк.
По време на растящата вегетация ще ни бъде по -лесно да определим дали растенията се нуждаят от допълнително торене, наречено подхранване, и какви хранителни вещества им липсват. В това не само ще ни помогне внимателното наблюдение на общия им вид, но и близките плевели от групата на т.нар. индикаторни растения (например коприва, трицветни теменуги, хвощ, бяла детелина и много други), наличието на които предполага специфични свойства на даден субстрат. Общото състояние на растенията също може да ни каже много за техните нужди. Когато има дефицит на азот в почвата, зелените части се простират, са отпуснати, тънки, слаби и често пожълтяват, докато излишъкът от това хранително вещество причинява твърде буйно нарастване на зелена маса за сметка на цветята и плодовете и удължава растителност, излагаща растенията на замръзване през зимата (например многогодишни растения). Недостигът, причинен от недостиг на фосфор, допринася за инхибирането на растежа и образуването на лилаво обезцветяване по листата
и издънки и създава трудности при засаждането на цветя, плодове и семена, а излишъкът от това съединение нарушава растежа и развитието на растенията. Дефицитът на калий от своя страна води до покафеняване, пожълтяване и изсушаване на ръбовете на листата (при някои зеленчуци се образува т. Нар. „Зелена пета“, например домати) и ги прави по-податливи на болести, докато излишъкът води до инхибиране на растежа. Малко по -трудно е да се наблюдават промени, свързани с дефицита на микроелементи, които също са необходими на растенията за правилен растеж и развитие. Например, недостигът на цинк или желязо причинява хлороза, а недостигът на бор причинява пожълтяване и изсушаване на младите листа.
Видове еднокомпонентни торове
Така че, когато приложихме многокомпонентен тор през пролетта (подходящ за повечето растения) и по време на вегетационния период забелязваме необходимостта от добавяне на някои хранителни вещества, можем да посегнем към правилния еднокомпонентен тор. Можем да избираме основно:
Азотни торове - те допълват недостига на азот, който е най -важният компонент на правилния растеж и добива, лесно се изплаква и изпарява от субстрата, като в същото време е лесно да се предозира и сериозно да навреди на растенията, околната среда (напр. замърсяване на подземните води) и нас самите (консумация на прекомерно торени зеленчуци и плодове). Ето защо е важно да следвате инструкциите на опаковката и да разделите дозата за даден сезон на 2-3 части и да я прилагате постепенно върху почвата. Азотните торове се предлагат като нитрат, калциев амониев нитрат или карбамид. Растенията с най -голямо търсене на тази съставка включват: циния, георгини, лалета, хризантеми, червено зеле, карфиол и брюкселско зеле. По много причини торим растенията с азот за последен път през юли или около 2 месеца преди планираната реколта от плодове и зеленчуци. Тази съставка не се захранва с растения с кратък вегетационен период, например репички, маруля и също се избягва.
при торенето на бобовите растения, тъй като те свързват азота от въздуха с помощта на нодуларни бактерии.
Фосфорни торове - те се намират под формата на суперфосфати или костен мак. Този компонент не се проветрява или изплаква толкова бързо, колкото азота, но наличността му е ограничена от т.нар регресия, т.е. трансформация във форми, недостъпни за растенията, особено върху кисели и алкални почви. След като приложите такова торене, трябва да го смесите с горния слой на почвата, тъй като е трудно да проникне в него. Най -голямо търсене на тази съставка показват младите растения и хризантемата, далията, цинията, божурът, лалето, както и карфиолът, брюкселското зеле, доматите и чушките.
Калиеви торове - това важно хранително вещество лесно се извлича в по -дълбоките слоеве на почвата, така че редовното му попълване е доста важно. Струва си да го добавите към почвата през пролетта, защото когато се прилага през есента, той е изложен на големи количества кишаща вода. Той се предлага главно на пазара като калиева сол и калиев сулфат, но си струва да си припомним, че сулфатите подкисляват почвата. Най -голямо търсене на тази съставка проявяват: далии, ириси, гладиоли, божури и карфиол, брюкселско зеле, домати и чушки.
Комбинирани торове
На пазара има голямо разнообразие от комбинирани торове и те обикновено са насипни или течни. Сред рохкавите полифоска (почва, предсеитбена, съдържаща различни комбинации NPK) и азофоска (съдържа набор от макро и микроелементи, както за пролетна, така и за подхранване, подходящи за повечето растения) заслужават внимание. Сред течностите можем да различим многокомпонентен флоровит, предназначен за листно подхранване (пръскане на листа
и части над земята) или почва