Компостът, наричан още черното злато на градинаря, е голямо съкровище на всяка градина. Този естествен тор, произведен от разлагащи се растителни остатъци, съдържа много хранителни вещества и полезни микроорганизми, следователно, когато се добави към субстрата, той подобрява неговата структура и го обогатява с ценни органични вещества и минерали.
Компостът обикновено се получава от различни растителни материали (напр. плевели, окосена трева, кухненски отпадъци от зеленчуци и плодове) и е неутрален или леко кисел и е подходящ за повечето растения. Но има растения, които се нуждаят от кисела почва и такъв компост.
Какво е кисел компост и за какви растения да се използва
В допълнение към традиционния компост в градината можете да приготвите и друг вид компост, т.е. киселинен компост. Въпреки че не е толкова популярен като традиционния, тъй като има ограничена употреба, но ако отглеждаме киселиннолюбиви растения, ще бъде идеален за тях.
Разбира се, че няма смисъл да го приготвяме за един рододендрон или няколко ерики, но ако имаме ерика, легло с ацидофилни растения (напр. рододендрони, азалии, ерики, цветя, гърди, зимни растения) или легло с боровинки, киселинният компост е много необходим.
Как да използваме кисел компост
Киселият компост, за разлика от традиционния компост, има незначително количество хранителни вещества, но идеално подобрява структурата на почвата, регулира отношенията въздух-вода в нея и спомага за поддържането на pH на субстрата на достатъчно ниско ниво .
Също така е идеален за мулчиране на ацидофилни растения, особено тези, които имат плитки корени и страдат от суша (напр. рододендрони) и такива, които се нуждаят от зимна защита поради ниска устойчивост на замръзване (напр. пиерис).
Киселият компост може да се използва и като субстрат за киселиннолюбиви саксийни растения (напр. папрати, азалии).
Неща, които трябва да запомните, когато правите киселинен компост
Но преди да започнем производството му, трябва да запомним няколко неща. Първо, трябва да се определи отделно място за този вид компост и там да се съхраняват само тези материали, които ще позволят да се получи кисела реакция.
Второто нещо е времето. Когато приготвяме кисел компост, трябва да имаме търпение, тъй като процесът на неговото производство отнема повече време (около 2 години), отколкото в случая на традиционния компост.
От какво се прави киселият компост
Игли, шишарки, кора, дървени стърготини и нарязани клонки от иглолистни дървета (особено борови дървета), както и отпадъци от киселиннолюбиви растения (парчета от издънки, листа, игли и др.) и кисел торф ( високо торф).
Трева, плевели или обелки от зеленчуци НЯМА да работят.
Необходимо добавяне на азот
Важен елемент за получаване на кисел компост е и обогатяването на купчината с азот, необходим за разграждането на органичната материя. Няма недостиг на богати на азот материали в традиционния компостер, но суровините, които изграждат киселинния компост, определено нямат достатъчно от този елемент.
Затова е добре да добавите богати на азот суровини към купчината (напр. остатъци, особено корени от бобови растения, птичи тор), малко количество азотен тор или богат на азот тор, за да ускорите компостирането.
Използвайки изкуствени торове за тази цел, нека изберем продукти, които не съдържат калций, който ефективно нарушава процеса на приготвяне на кисел компост (увеличава pH на компоста). За целта са подходящи азотен тор Урея – Сумин, тор ГРАДИНА СТАРТ, Флоровит компост активатор, тор AGRECOL ускоряващ компостирането.
Правим кисел компост
Другите правила за производство на кисел компост вече са подобни на традиционния компост. Подгответе подходящ, не много голям и нисък сандък за купчината (сандък с височина около 1 м, без дъно и капак), постелете го с дренаж под формата на иглолистни клонки и по възможност го покрийте със слой от зрял, кисел компост.
На така подготвена позиция органичният материал може да се полага на слоеве. От време на време компостът също трябва да се разбърква, аерирайки го и ускорявайки процеса на разлагане.
Киселият компост трябва да е готов след около 2 години, въпреки че дори тогава той няма да бъде толкова фино разделен като традиционния компост, тъй като суровините, от които е направен, обикновено са твърди (напр. шишарки, кора) и твърди да се разложи. Това обаче не е проблем, тъй като такъв едрозърнест компост е много подходящ за киселиннолюбиви растения.