Цинерарията обича студено
На цинерария със сигурност не може да се отрече чарът, поради което често решаваме да я купим. Но каква е изненадата ни, когато след принасяне вкъщи след седмица-две цветята губят хубавия си вид, новите пъпки изсъхват или изобщо не се образуват, а по растенията се появяват листни въшки.
Това е така, защото цинерариите не обичат топлината и сухия въздух в нашите апартаменти през зимата. Чувстват се много по-добре на студено, така че поставени в помещение с температура 8-12°C могат да цъфтят непрекъснато до 2 месеца (над 15°C растението има проблеми със залагането на цветни пъпки).
Въпреки че в естествената си среда (Канарските острови) цинерарията е многогодишно растение, в нашия климат се третира като едногодишно, защото е практически невъзможно да се върне към цъфтеж у дома. Ако обаче имаме хладна, остъклена веранда или остъклен балкон, където успеем да осигурим на цинерарията подходящи условия, ще можем да се любуваме на прекрасните им цветове в продължение на няколко седмици, и то много по-дълго, отколкото при всяка рязани цветя, на които можем да се насладим само за седмица-две, а най-много за месец (напр. хризантеми).
Как да се грижим за цинерария?
Освен прохлада, цинерариите се нуждаят и от светло място с дифузна светлина и влажен субстрат за дълъг цъфтеж. Растенията не обичат пълно слънце, тъй като цветята им стават бледи и по-малко привлекателни. Те също не понасят сух субстрат, така че почвата в саксията им трябва да е постоянно влажна (но не мокра).
Ако цинерарията стои на много хладно място (около 8°C), може да се полива малко по-рядко, а ако е в малко по-топло помещение (12-15°), поливането трябва да е по-обилно (растението не обича да накисва листата, така че водата трябва да се излива върху основата). Ниска температура, подходящо разположение и систематично поливане са всичко, от което цинерария се нуждае за дълъг и обилен цъфтеж.
Вижте: Кои стайни растения цъфтят само веднъж
Сортове цинерария
В нашите условия цинерария е краткотрайно растение, обикновено се изхвърля веднага след цъфтежа, така че не е необходимо да се пресажда, подрязва или подхранва. Въпреки доста специфичните си изисквания и кратък живот, цинерария е много популярна. Поради тази причина животновъдите са извели от него много интересни сортове, различаващи се по височина и цвят на цветята. Най-популярните са:
- " Magenta Bicolor" с двуцветни лилаво-розови цветя с бяла рамка отвътре навън,
- " Deep Blue" с лилаво-сини цветя с деликатна бяла основа на венчелистчетата,
- " Маджента" с наситено лилави цветя
- " Синьо" със синьо-виолетови цветя.
Има и сортове с червени и бели цветя (напр. "Матадор с пръстен" ), сини и бели (напр. "Синьо с пръстен" ), розови и бели (напр. "Кармин с пръстен" ), бели (напр. "Бяло" ), както и тъмночервено, розово или бяло с червена или розова рамка.
Никаква цинерария?
Някакъв проблем с името на растението. Объркването, свързано с ботаническата класификация, означаваше, че често използваните имена, т.е. цинерария, цинерария, ясен, ясен и цинерария, вече не са наистина правилни. Имената останаха от периода на първоначалната класификация на растенията, когато те бяха посочени като Cineraria cruenta, а след това като Senecio cruentus, включително рода Senecio.
Сега обаче те са прекласифицирани и преместени в род Pericallis като Pericallis ×hybrida (те са хибриди). Засега обаче новото име не е прието и в разговорния език растението продължава да се нарича цинерария. Но вече не трябва да се нарича старец и особено старец цинерария (популярни растения за легла), тъй като това е грешка, която предизвиква много объркване.